Мариана Маринова описа живота си във Венецуела с две думи: постоянен страх

"В Каракас ми откраднаха колата, след като ме заплашиха с пистолет посред бял ден." Това шокиращо признание носителката на титлата Мис България Глоуб 2007 Мариана Маринова пред "България днес".

Миската проговаря едва сега, след ареста на Николас Мадуро и съпругата му и транспортирането им в затвори в САЩ, за един дълъг и ужасяващ период от живота си. И разкрива, че е живяла цели четири години във Венецуела, където е участвала в организацията на световноизвестни конкурси за красота и е била жури в няколко издания на "Мис Венецуела".

"Бях на 20 години. Когато си млад, морето ти е до колене. Бях сбъднала мечтата си да стана журналист и заминах за Каракас, без да имам представа, че това е третата най-опасна столица в света", разказва тя. И добавя, че според нея след смъртта на Уго Чавес страната е потънала в пълен хаос.

"Имаше купонна система – бутилка мляко на ден за семейство, килограм брашно седмично. В магазините записваха личните ни данни. Виждала съм хора да ядат гълъби по улиците, защото нямаше храна", споделя тя.

Ситуацията с престъпността била ужасяваща.

"След 6-7 вечерта беше смъртоносно опасно да излизаш. По цели нощи се чуваха изстрели. Всичко беше зад решетки – къщи, магазини, дори хотелите. Обирите в метрото бяха ежедневие, а полицията не разследваше нищо", спомня си още Маринова.

Кулминацията на кошмара идва, когато остава без автомобил.

"Карах обикновен фиат, не струваше повече от 10 000 долара. На един светофар почукаха три пъти по стъклото с пистолет и ми казаха да слизам. Слязох. Подадох сигнал в полицията – записаха данните ми и до там", разказва тя. По-късно ѝ е откраднат и личният лаптоп в търговски център.

"Четирите години в Каракас могат да се опишат с две думи – постоянен страх. Имах чувството, че човешкият живот не струва нищо. Видях как фабрики и хотели бяха национализирани, а собствениците – изгонени и унищожени", разкрива още бившата миска.

По думите ѝ икономическото положение е било катастрофално – боливарът е сменял курса си по няколко пъти на ден.

"Това е държава, в която валутата не са парите, а царевичното брашно и оръжията", казва Мариана Маринова.